Понякога се замислям, защо на дадена личност е толкова трудно да изрече: „Извинявай“, „Прости ми“, „Сгреших“.Защо е толкова трудно да се зарадваме на чуждото щастие, на чуждите успехи и постижения, да признаем, че даден човек е по- добър от нас? Толкова ли е трудно да си позитивен и добронамерен?! Като, че ли е по- лесно да завиждаме, да сме злобни и арогантни. Да злорадстваме при нечия несполука и нещастие!
Източник: Защо да бъдем добри е все по- непосилно?
При изписване на заглавието и етикетите "Защо да бъдем добри е все по- непосилно? да бъдем добри трудно в да правиш добро чуждо щастие добронамерен ", понякога те могат да бъдат написани като:
- юь;д аь фщаеп адфис е уяе зд- хездясвхд? аь фщаеп адфис шикахд у аь зиьусц адфид `кэад ;ьяшсе адфидхьпеиех
- пдъф од /цое; оф/,р е лие мф- кемфир.кф@ од /цое; оф/,р й,вокф л од м,длрт оф/,ф 'вгоф ъдийре оф/,фкд;е,ек
- pdyf od /coe; of/,r e lie mf- kemfir.kf@ od /coe; of/,r j,wokf l od m,dlrt of/,f 'wgof ydijre of/,fkd;e,ek
- za]o da bydem dobri e wse po- neposilno? da bydem dobri trudno w da prawi[ dobro `uvdo ]astie dobronameren